Незаконната сеч и ролята на биомасата
в българската енергетика
Kъм намаляване на енергийната бедност
чрез устойчиви екологични политики
В продължение на 20 години след падането на комунистическия режим, дървата за огрев играеха структуроопределяща роля в енергийното потребление на България.
Нещата бавно се променят през следващите 10 години, защото алтернативите на отоплението на дърва остават ограничени. Основната причина са ниските доходи на българските домакинства, високите цени на природния газ, който прави прякото включване към газоразпределителните мрежи или към централно парно скъпо и неатрактивно.
В периода 2011–2019 г. делът на дървата за огрев започва да се свива. Отоплението на ток с климатици става все по-достъпно и заради изкуственото задържане на цените на електроенергията и инвестициите на домакинствата в подобряване на енергийната ефективност. Пелетите също започват да изместват дървата заради по-високата им калоричност и по-малкото замърсяване на въздуха, което причиняват.
След началото на КОВИД пандемията, делът на дървесината в енергийното потребление на българските домакинства се свива почти два пъти, спрямо началото на века, достигайки около 27% през 2023 г.
Кои са основните фактори?
През 2011 г., по-малко от 30 на сто от българите са се отоплявали, използвайки електроенергия и посредством стари и неефективни радиатори, а близо една пета са използвали дори въглища.
Десетилетие по-късно повече от две трети от домакинствата са електрифицирали отоплението си, а въглищата почти изчезват от потреблението на българина.
Електрификация, високи доходи и демографски колапс
- Изкуствено задържане на цените на електроенергията ниски
- Обезлюдяване на малките градове и селските райони
- Значителен ръст на доходите и намаляване на енергийната бедност
- Увеличение на цените на дървесината с началото на войната в Украйна
- Новите технологии променят потребителските навици
Официалният добив на дървесина в България се свива с повече от 40% до 5,28 млн. куб. м през 2023 г. в сравнение с пиковите равнища от 2018 г.
Незаконната сеч също е намаляла до едва 400 хил. куб. м, което представлява четирикратно понижение спрямо периода преди пандемията. Съответно, делът на незаконната сеч се свива наполовина до 7,5% през 2023 г.
Области с концентрация на незаконна сеч
България е сред най-енергийно бедните страни в Европейския съюз.
Масовото използване на дърва за огрев свидетелства за невъзможността на много домакинства да се свържат с централизирани системи за отопление на природен газ и електричество, както и за трудностите им да покриват по-високите разходи за тези енергийни източници.
Все пак ситуацията се подобрява драстично през последното десетилетие. Делът на енергийно бедните домакинства се свива повече от два пъти до малко над 20 на сто. Спадът е право пропорционален и на понижението на потреблението на дърва за огрев.
Съкращаването на общото търсене на дървесина и прилагане на по-строги мерки за контрол върху дърводобива ще намалят значително обезлесяването и ще увеличат способността на горите да поглъщат парникови газове.
Разрастването на горския фонд ще изиграе ключова роля за постигането на климатична неутралност на българската икономика до 2050 г. Причината е, че горите са основен поглътител на емисии на парникови газове, което би компенсирало по-бавния темп на декарбонизация на другите отрасли като промишлеността и транспорта.
Какво да се направи?
- Политики за намаляване на енергийната бедност до под 10% до 2030 г. и елиминирането й до 2050 г.
- Целенасочена подкрепа за подобряване на енергийната ефективност и електрификация на отоплението
- Пълна либерализация на пазара на електроенергия без повече забавяне
- Механизиране на дърводобива и въвеждане на дигитални инструменти за наблюдение с цел ограничаване на незаконната сеч
- Национална стратегия за развитието на горския сектор до 2030 г.
вижте пълния доклад
© Център за изследване на демокрацията 2024